Когато домашния любимец умре

Има хора, които ще кажат, че да тъжиш животно е като да плачеш, че си си изпуснал сладоледа. Не точно с тези думи, но много безсърдечни същества не разбират защо нормалните хора се разстройват ужасно, когато котката или кучето, или дори рибата им умре. Хората, които не разбират тази мъка са безчувствени идиоти, които имат студена кръв и каменно сърце, затова следните обяснения са за вас. За теб.

 

Животното е част от семейството. Независимо кой какво казва и кой как го вижда, независимо какво животно обитава къщата – от плъх до огромен пес – това животно е с теб всеки божи ден. За разлика от теб, безсърдечен човеко. Лягаме и заспиваме до това животно в продължение години всеки ден. Когато се разболее го водим на лекар, тъй както някой ден ще водим децата си на лекар. Купуваме му храна, когато купуваме и за себе си. А понякога излизаме само за да нахраним него. Не случайно младите и нови двойки си взимат първо кученце или котенце, когато заживеят заедно и преди да си направят деца. За да видят дали могат да се грижат за нещо. Защото животното изисква грижа и отношение, и е като малко дете. Разчита на теб. И за разлика от теб не е никак безчувствено.

 

 

Колкото и кратко да живее, не е чак толкова кратко. Десет години сами по себе си може би не са чак толкова много време. Но споделяйки живота си с някого – и да, имам предвид с животното, което обичаш – и три години е много време. Свикваш да гушкаш някой или още някой, когато заспиваш и се събуждаш. Свикваш да се грижиш за него и да знаеш, че има за кого да мислиш. Освен това следващото изречение може да е шок за теб, но ние обичаме нашите животни. Ние им отделяме много време и енергия, и не просто ги обичаме, ние сме влюбени в тях. И много ни липсват, когато вече ги няма.

 

С това животно споделяш целия си живот, докато е то е живо. Дори и малките неща, които по начало може би нямат собствено значение. Като да предлагаш на котето всичко, което ядеш. От пържола до бисквитка с шоколад, до сметанов сладолед. И понякога ги яде. Ние се забавляваме, когато видим това. Част от нашия ритуал на хранене е да предложим това, което имаме на козинестия приятел. Това, че ти не го разбираш не означава, че имаш право.

 

Ти си безчувствен човек и не трябва да казваш нищо, когато твой приятел или приятелка ти сподели мъката си. Понеже не е „истински човек“ значи няма нищо странно. Защото по някаква причина хората заслужават да живеят повече от животните. Дълбока грешка. И всъщност, твоя приятел или приятелка никак не иска да слуша подобни неуспокоителни слова. Ние ти предлагаме да си купиш наръчник за това как се говори с човек, който се чувства зле. И още един, който да те научи да не омаловажаваш мъката и проблемите на останалите, просто защото ти не виждаш никакъв смисъл в тях. Не си много приятел.

 

Ти трябва да си купиш ново сърце и да си инсталираш емоционалност в него. Някога някъде чух, че можеш да съдиш един човек по отношението към животните. Не мога да си поставя главата и изцяло да се съглася с това твърдение, но опирайки до неразбрани и неемпатични хора като теб, мога. Очевидно е трябвало да се досетим, че щом се отнасяш зле към животните, не можем да очакваме по-добре отношение към приятелите ти. Лошо. 

Автор: Моника Цветкова